СЕНЕКА – ИЗ “НРАВСТВЕНИ ПИСМА ДО ЛУЦИЛИЙ”

45 Прочитания Без коментар

I. СЕНЕКА ПОЗДРАВЯВА ЛУЦИЛИЙ

(1) Посвети се на себе си, Луцилий; другите крадат от времето ти, отнемат го, сам го пилееш – ти стори тъй: пести го и го пази. Повярвай ми: част от времето ни ограбват насила, част ни измъкват неусетно, а част изтича просто така. И все пак най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим; още по-голяма – ако вършим нещата зле; целия си живот – ако вършим не каквото трябва.

(2) Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.

Прави това, което пишеш, че правиш, Луцилий, лови всяка минута. И ще стане така, че като овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.

(3) Всичко, Луцилий, е чуждо, само времето е наше; него единствено природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши. А глупостта на смъртните е голяма: когато успеят да си изпросят някоя евтина дреболия, която винаги може да се възстанови, те позволяват да им бъде вписана в сметката; но ако получи време, никой не се смята за длъжник, макар то да е единственото, което и най-благодарният не може да върне.

(4) Може би ще попиташ какво правя аз, който ти давам тези съвети. Ще ти призная честно: подобно на разточителен, но прилежен човек, мога да дам точен отчет. Не мога да кажа, че нищо не губя, но какво, защо и как губя – ще кажа; мога да дам обяснение за бедността си, но изпадам в положението на повечето хора, докарани до мизерия не по тяхна вина – всички им прощават, никой не им помага.

(5) Е, какво тогава? Не смятам за беден човек, комуто стига и мъничкото останало. Все пак предпочитам ти да съхраниш своето и овреме да започнеш. Защото според нашите предци “в края пестене не бива”… Накрая остава не само най-малкото, но и калпавото. Бъди здрав.

II. СЕНЕКА ПОЗДРАВЯВА ЛУЦИЛИЙ

(1) От това, което ми пишеш и което чувам, започвам много да се обнадеждавам за теб – не тичаш насам-натам, не тревожиш духа си, като често променяш мястото. Такова мятане е признак за болен дух. Основният белег на уравновесения ум според мен е да може да се спре и да остане насаме със себе си.

(2) Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре при големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е. Хората, които прекарват живота си в пътуване, имат много домакини, а приятели никакви. Същото неизбежно се случва на тези, които не се запознават отблизо с нито един автор, а препускат, преминават през всички бегом и набързо.

(3) Храната не е полезна и не се усвоява от тялото, ако се изхвърли веднага; нищо не пречи на оздравяването така, както честата смяна на лекарства; не се затваря рана, върху която само се изпробват лекове; не укрепва растение, което често се пресажда – нищо не е толкова полезно, че да помага мимоходом. Многото книги разсейват.И тъй като не можеш да прочетеш толкова много, колкото имаш, достатъчно е да имаш толкова, колкото можеш да прочетеш.

За автора

mm

Свързани статии

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани (изисква се)

Реклама

Създайте

Реклама

Създайте

Реклама

Създайте