Какъв е универсалния смисъл на липсата и невежеството, ако не тънък намек, чрез който висшата душа заявява своята огромна претенция? Защо човечеството чувства, че естествената история на човешкия род никога не е била написана и човек винаги остава извън казаното за него, което остарява, а книгите по метафизика стават непотребни? Философията от последните шест хиляди години не е претърсила тайниците и складовете на душата. В експериментите ѝ, в крайна сметка, винаги е оставал един утаечен остатък, не подлежащ на повече разтваряне. Човекът е поток, чийто източник е скрит. Нашето същество винаги се появява в нас от незнайно къде. Най-точното сметало няма предзнание, че в следващия миг нещо извън всякакви калкулации може да му падне изневиделица на главата. Всеки миг аз съм принуден да признавам наличието на един по-висш източник на събитията от този, който наричам воля.

Както е със събитията, така е и с мислите. Когато наблюдавам тази течаща река, която от неведоми за мен места излива за един сезон потоците си в мен, аз виждам, че съм пенсионер – не причината, а само изненаданият зрител на тази етерна вода – виждам, че желая и търся и поставям себе си в нагласа за възприемане, но от някаква чужда енергия идват визии.

Върховният критик на всички грешки в миналото и настоящето и единствения пророк на това, което трябва да бъде, е тази велика природа, в която ние се отпускаме за отдих така, както земята приляга в нежните ръце на въздушната атмосфера; това единство, тази висша душа, в която се съдържа частичното битие на всеки отделен човек, и където то се свързва в единство с останалите; това общо сърце, към което всяко искрено обръщение е обожание, всяко правилно действие – подчинение; тази надмогваща ни реалност, която обезценява нашите хитрости и таланти и принуждава всеки да бъде това, което е, и да говори от дълбините на своето същество, а не от връхчето на езика си; тази реалност, която настоятелно цели и се устремява да премине в нашите мисли и ръце и да стане мъдрост и добродетел, сила и красота. Ние живеем в последователности, разпокъсано, на части, на частици.

Но в същото време в човека е душата на цялото, мъдрата тишина, универсалната красота към която всяка част и всеки атом се отнасят еднакво, вечното Едно. И тази дълбока мощ, в която ние съществуваме и чието блаженство ни е изцяло достъпно, е не само самодостатъчна и съвършена във всеки миг и час, но и погледът, който гледа, и гледаното нещо, гледащият и гледката, субектът и обектът са едно. Ние виждаме света парче по парче, като слънцето, луната, животното, дървото. Но цялото, на което всички те са сияйни парчета, е душата. Само чрез проглеждане за тази мъдрост хороскопът на епохите ще може да бъде прочетен и само като се върнем към по-добрите си мисли и като се оставим на вродения във всеки човек дух на пророчеството ще можем да разберем какво ни казва тя. Думите на всеки, който говори от онзи живот, са пустословие за тези, които не обитават в същата мисъл.

Аз не се осмелявам да говоря от негово име. Моите думи не предават величествения Му смисъл. Те са немощни и студени. Само Той самият може да вдъхнови тези, които ще говорят от Него! Тяхната реч е лирична, сладка и вездесъща като надигането на вятър. И все пак аз искам, макар и с прости думи, понеже не мога да използвам свещени, да покажа небесата на това божество и да разкажа какви знаци съм събрал от трансцедентната простота и енергията на Висшия закон.

Страници: 1 2

mm
Издател на вестник КОЙ СЪМ АЗ. Колекционер и страстен читател на книги за себепознание, самоусъвършенстване, предприемачество, финанси и бизнес. Уебмастър. Специалист по дигитални активи, онлайн маркетинг и реклама, екомерс търговия, продуктова фотография, частни социални мрежи и сайтове с платен достъп до съдържание. Използвайте формата за контакт, за да се свържете с мен.

Напишете коментар

  • (не се публикува)