„Лидерството е да създадеш среда, в която хората да искат да са част от организацията, а не просто да работят за организацията. Лидерството създава атмосфера, в която хората вършат нещата не защото трябва, а защото искат. Бизнесът налага да създадете такава среда. Аз трябва да им дам цел и смисъл, не само работа и някаква функция, която те да изпълняват. Като бизнесмен аз съм длъжен да създам среда, в която хората да се чувстват част от нещо, да се чувстват удовлетворени и да имат мисия. Мисията – това е ценното в живота на хората, което ги кара наистина да се раздават. Тогава получавате максимума от тях им и им давате максимума. Всичко по-малко от това е безотговорно по отношение на организацията и изисква повече работа от всеки.

Когато смятате, че хората само изпълнявят някаква функция, се отнасяте с тях като с вещ, с нещо, като със стола, на който седите. Не мисля, че ние като човешки същества можем да си присвоявяме правото да правим това. Нито един от нас не иска да бъде само някакъв предмет, който стърчи в ъгъла. Отрихме, че най-голямото удовлетворение за един служител е да се чувства част от нещо и да усеща, че му се доверявате да взема решение и да дава своя принос.

Всеки е служител на знанието в своята конкретна област и несъмнено миячът на чинии познава повече работното си място от мен. Така че този мияч на чинии може да допринесе за подобряване на средата, условията на работата, производителността, липсата на счупени чинии и т.н. Той може невероятно много да допринесе със знанието си в своята област.

Имаше един млад мъж от Найроби, който постъпи като мияч на чинии при мен в хотела преди шестнадесет години. Не можеше да говори правилно английски, но работеше изключително усърдно. След известно време му предложиха работа в екипа за обслужване на стаите, а после стана лидер на този екип. След това премина на работа като служител в лобито, после стана барман, след това помощник-мениджър в лобито; сега е директор, който отговаря за храната и напитките. Той е вторият човек в хотела и е започнал като мияч на чинии.

Когато аз бях на шестнадесет години, майка ми ме заведе в хотела с един малък куфар и така започнах да чиракувам. Когато идваха всички онези важни гости, аз си мислех, че всички те са нещо повече от мен. Но се сближих с един забележителен седемдесетгодишен управител на ресторанта, при когото чиракувах. Когато пристъпеше в стаята, просто се знаеше, че той е там, беше великолепен и всички му се възхищаваха. Той винаги се стремеше към съвършенство в начина, по който изглеждаше, говореше и правеше нещата. Видях в този метр д`отел, че ако вършиш нещата по изключителен начин, ти ставаш също толкова важен, колкото са гостите. Осъзнах, че мога да бъда също толкова значим, ако изпипвам нещата, независимо за какво става дума. Всъщност тази идея се превърна в мото на ”Риц-Карлтън”: „Ние сме дами и господа, които обслужват дами и господа”.“

Хорст Шулц – бивш президент на хотелската верига ”Риц-Карлтън”.

mm
Издател на вестник КОЙ СЪМ АЗ. Колекционер и страстен читател на книги за себепознание, самоусъвършенстване, предприемачество, финанси и бизнес. Уебмастър. Специалист по дигитални активи, онлайн маркетинг и реклама, екомерс търговия, продуктова фотография, частни социални мрежи и сайтове с платен достъп до съдържание. Използвайте формата за контакт, за да се свържете с мен.

Напишете коментар

  • (не се публикува)