(Откъс от книгата Изворът на Айн Ранд)

Преди хиляди години първобитният човек открил как да запали огън. Той вероятно е бил изгорен на кладата, с която е подарил божествената светлина на огъня на своите събратя. Той е бил считан за злодей, сключил сделка с демон, от който човечеството се ужасявало. Но оттогава хората имали огън, който да ги сгрява, да си приготвят храна, да осветляват своите пещери. Той им оставил дар, чиято стойност те не можели да оценят и разсеял мрака на земята. Векове по-късно първобитния човек изобретил колелото. Той вероятно е бил разпънат на същото онова колело, което казал на братята си да построят. Той бил обявен за престъпник, позволил си да навлезе в забранена територия. Но оттогава хората можели да пътуват до всеки хоризонт. Оставил им дар, който не оценявали, но той им отворил пътищата на света.

Този човек, непокорния, откривателя, стои в началото на всяка първа глава на легенда, която човечеството е записало за своето начало на съществуване. Прометей бил прикован към една скала и разкъсван от лешояди – защото той беше откраднал огъня от боговете. Адам е бил осъден да страда – защото той е ял от плода на дървото на познанието. Каквато и да е легендата, някъде в сянката на своята памет човечеството знаело, че слава му започва от самотния човек, и че този един винаги плаща за своята смелост.

През вековете е имало хора, които предприемали първите стъпки за установяване на нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци – мислители, художници, учени, изобретатели – се изправяли самотни срещу хората от своето време. Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива. Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият мотор е бил смятан за глупост. Самолетът е бил смятан за невъзможен. Механичния тъкачен стан бил обявен за дяволски. Анестезията била обявена за грях. Но хората с въображение продължавали напред. Воювали, страдали и плащали. Но побеждавали.

Никой творец не е мотивиран от желание да служи на братята си, защото братята му отхвърлят дара, поднесен им от него, и този дар унищожава мудната рутина на техния живот. Неговата истина е единственият му мотив. Неговата собствена истина и собственият му труд за да я постигне по свой собствен начин. Симфонията, книгата, двигателят, философията, самолетът или сградата – това е целта му, това е неговият живот. А не онези, които слушат, четат, летят, използват или обитават неговото творение. Творението, а не неговите потребители. Творението, а не ползите, които другите извличат от него. Творението, което е израз на неговата истина. Той издига своята истина над всички неща и я изправя срещу всички хора.

Въображението, силата и смелостта му идват от неговия дух. Но духът на човека, това е самият той. Целостта му, неговата осъзнатост. Да мисли и да чувства, да преценява и да действа са функции на егото.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7

mm
Издател на вестник КОЙ СЪМ АЗ. Колекционер и страстен читател на книги за себепознание, самоусъвършенстване, предприемачество, финанси и бизнес. Уебмастър. Специалист по дигитални активи, онлайн маркетинг и реклама, екомерс търговия, продуктова фотография, частни социални мрежи и сайтове с платен достъп до съдържание. Използвайте формата за контакт, за да се свържете с мен.

Напишете коментар

  • (не се публикува)