3. ПЪТЯТ НА ДЕЙСТВИЕТО
Арджуна каза: О, Господи, ако смяташ, че духовното познание е по-добро от кармичното действие, тогава защо ме молиш да водя тази ужасна война? Умът ми е объркан от двусмислените ти съвети. Моля те, кажи ми ясно кой е единственият, най-правилният път, по който мога да постигна възможно най-благоприятното за мен.
Бог Кришна отвърна: О, безгрешни Арджуна, двата пътя, водещи към просветление, вече бяха обяснени от мен: единият е пътят на Знанието – за тези, които са склонни към съзерцание и медитация, а другият е пътят на Действието – за тези, които работят.
Човек не може да постигне освобождение от кръговрата на преражданията, като се въздържа от работа, нито може да постигне просветление само чрез аскетизъм и живот в отречение.
Няма човек, който да може да престане да действа дори и за миг, защото качествата на материалната природа — доброта, страст и невежество — ще го принудят да действа, без значение дали желае или не.
Човек, който възпира сетивата си да действат, но чийто ум е постоянно зает с мисли за чувствени удоволствия и желания към материални притежания, знай, Арджуна, че такава заблудена душа е просто лицемер.
Но от друга страна, ако сравним тази заблудена душа с човек, който искрено се опитва да контролира сетивата си с помощта на ума и ги ангажира да работят без привързаност към резултата — в името и славата на Бог —, о, Арджуна, то тогава вторият със сигурност го превъзхожда многократно във всяко отношение, дори и по пътя да греши.
Затова изпълнявай дълга си, който ти е предписан, защото дори и грешно изпълнените задължения са за предпочитане пред бездействието. Природата е така устроена, че ако спре да действа, човек не би могъл да поддържа собственото си тяло.
Работата трябва да се извършва, посвещавайки резултата на Върховния Бог. В противен случай тя причинява робство в този материален свят, поради кармата, натрупана от добрите и лошите действия. Затова, о, Арджуна, за Божието удовлетворение, изпълнявай предписаните задължения без привързаност към резултатите.
В началото на Сътворението най-главният от полубоговете, Брахма – първото живо същество, създадено от Върховния, и създателят на всички живи същества – сътвори човечеството заедно със задълженията му и различните ритуали, чрез които да почитат Бог и неговите помощници полубоговете, и след това им каза: „Успявайте в изпълнението на жертвоприношенията, следвайки точно указанията в Писанията, и ще ви се даде всичко, което поискате.“
Почитайте небесните богове, като ги омилостивявате и удовлетворявате с жертвоприношенията, които старателно извършвате в тяхна чест, и те ще бъдат много доволни. Така, чрез сътрудничеството между хората и боговете, помагащи на Върховния Бог, ще цари всеобщо добруване и благоденствие за всички.
Когато подхранвате небесните богове, удовлетворявайки ги с жертвоприношения, те ще задоволят всичките ви потребности и ще ви осигурят всичко необходимо за живота, защото това е техен дълг и задължение към Бог. Но онзи, който се наслаждава на тези дарове, без да прави жертвоприношения в замяна, всъщност, е обикновен крадец.
Духовно извисените, които се наслаждават на храната, която първо се принася в жертва и предлага на полубоговете, се освобождават от всякакви грехове. Но другите, които готвят храна само за собствено удоволствие, в действителност се хранят само с грях.
Всички живи същества са израснали чрез храна, растителна и животинска, а тази храна израства от водата, която идва от дъжда. Дъждовете идват от извършването на жертвоприношения и от това следва, че изпълнението на предписаните жертвоприношения е най-богоугодното дело.
Задълженията на хората са описани във Ведите, а Ведите са проявени от самия Бог. Следователно Върховният – всепроникващ във всичко – присъства вечно в актовете на жертвоприношение.
О, Арджуна, тези, които не приемат отговорно задълженията си и не изпълняват предписаните от Ведите жертвоприношения, са грешници. Те живеят само за насладата на сетивата си и живота им си отива напразно пропилян. Обречени да се прераждат отново и отново в неспирния цикъл на раждането и смъртта, за тях е невъзможно да пребъдат завинаги в духовния свят и да влязат в Царството Божие.
Но човек, който е осъзнал духовната си същност и намира радост в това, озарен от Божественото съзнание, и напълно удовлетворен от това, което е — за него няма нито задължения, нито натрупване на добра или лоша карма от действията му, защото е постигнал себереализацията, главната цел на човешкия живот.
Такъв духовно извисен човек, осъзнал, че е душа, няма какво повече да спечели или да загуби от изпълнението или неизпълнението на предписаните му задължения. Неговото духовно развитие е достигнало Върховната Цел в живота – самоосъзнаването на истинската му същност, и то вече не зависи от нищо и никого.
Затова изпълнявай дълга си съвършено без да се интересуваш от резултатите. Защото който изпълнява задълженията си без привързаност към плодовете от труда си и без да търси лична изгода, само той достига Върховния.
Изпълнявайки предписаните им задължения без привързаност към резултатите, царе като Джанака и много други постигнаха съвършенство. Ти също трябва да изпълняваш задълженията си така, за да дадеш пример за доброто на света. Защото каквито и действия да извършва един велик човек, обикновените хора следват неговия пример и му подражават, и каквито стандарти и морални норми установи с примера си, такава личност, тях целият свят ги прилага.
Няма нищо в духовния и материалния свят, което Аз съм длъжен да върша. Нито има нещо, което трябва да постигна или спечеля. И въпреки това Аз постоянно действам и изпълнявам предписаните Ми задължения съвършено.
Защото ако не изпълнявам безупречно предписаните си задължения или въобще се откажа да действам, о, Арджуна, сигурно е, че всички хора и богове ще последват примера Ми и с радост биха бездействали.
Ако Аз престана да извършвам предписаните си задължения, божественият ред ще се разпадне. От последвалия космически хаос разрухата на световете, сътворени от Мен, ще бъде неизбежна. А с унищожението на цялото Мироздание ще загинат и всички живи същества.
Както невежите хора изпълняват задълженията си с привързаност към резултатите, о, Арджуна, така и мъдрите трябва да действат без привързаност към плодовете от труда си – с единствената цел да поддържат реда в света, осигуряващ благоденствието на всички.
Мъдрите не трябва да объркват невежите хора, които са привързани към плодовете от действията, носещи кармични резултати, като ги подтикват да се откажат от плодоносните си дейности. По-скоро, като изпълняват дълга си съвършено и без привързаност към резултата, те трябва да вдъхновяват и невежите да изпълняват безупречно предписаните им задължения.
Всички действия се изпълняват под влиянието на трите качества на материалната природа – добро, страст и невежество. Но невежият човек, заблуден от съзнанието, идентифициращо се с тялото, представляващо фалшивото его, вижда себе си като извършител и си мисли: „Аз съм този, който действа“.
О, могъщи Арджуна, просветените личности разбират правилно отношенията и взаимодействията на качествата, които са причина за действията на човека, и не приписват последиците им на душата. Те разграничават добре работата, вършена с преданост към Мен и без привързване към резултата, от работата, извършвана заради плодовете от труда, която води до кармични обвързаности. Ето защо те са непривързани към постигнатото, тъй като то представлява просто резултат от присъствието и влиянието на доброто, страстта и невежеството, на които всеки човек е подвластен в материалния свят.
Хората, заблудени от действието на трите качества, съставляващи материалната природа, се привързват към резултатите от своите дейности. Обаче мъдрите, действащи с непривързаност и безразличие към плодовете от труда си – за да достигнат крайната цел или Мен – не трябва да смущават съзнанието на невежите с това поверително знание.
Затова, о, Арджуна, посвещавай всичките си дела на Мен. Постоянно медитирай с ум, съсредоточен върху Мен, защото Аз съм Върховният Бог. Освободи се от егоистичните си желания и без да очакваш награда, както предписаният ти дълг повелява, сражавай се заради Мен!
Тези, които изпълняват задълженията си – съобразно Моите наставления – без завист и с дълбока вяра, биват освободени от робството на кармичните дейности.
Но онези, които се присмиват на Моето учение и не зачитат думите Ми, са дълбоко невежи и лишени от мъдрост слепци. Пренебрегвайки Мен, те са обречени на провал в опитите си да постигнат съвършенство в този живот и да живеят вечно в духовния свят: при Мен, в Моето царство.
Дори и мъдрите хора действат според собствената си природа, така както и всички живи същества се движат от естествените си наклонности. Тогава какво ще спечели човек от потискането на същността си? Без да е достигнал божествено съзнание, човек не трябва да изоставя предписаните си задължения и изведнъж да се заеме с нови и непривични за него дейности. Воинът не е роден за търговец, както и духовният човек – за воин.
Естествено е сетивата да изпитват любов и омраза или привързаност и отвращение, но човек не трябва да им се поддава и да попада под тяхната власт, защото те представляват препятствие по духовния път.
Далеч по-добре е да вършиш естествения си предписан дълг, макар и изпълнен с грешки, отколкото да изпълняваш предписания дълг на друг, макар и съвършено. По-добре е да умреш, изпълнявайки собствения си дълг, отколкото да следваш пътя на друг, защото извършването на чуждия дълг е пълно с опасности.
Арджуна попита: О, Господи, какво подтиква човека да извършва грехове, дори против волята си, сякаш е тласкан от някаква невидима сила?
Върховният Бог каза: Това е похотта, която се ражда от страстта, а по-късно, заради изгарящите неудовлетворени желания, се превръща в гняв. Знай, че тя е най-големият враг на човека и виновницата за греховния свят, о, Арджуна.
Както огънят е обвит в дим, огледалото е покрито от прах, а ембрионът е скрит в утробата, по същия начин и съзнанието на човешкото същество е забулено от обзелите го желания на похотта.
Желанията на похотта са постоянен враг на съзнанието, дори и на най-мъдрия човек. Както наливането на масло разгаря пламъците на ненаситния огън, така и колкото повече задоволяваш желанията си за плътски удоволствия, толкова повече ги разпалваш.
Знай, че сетивата, умът и мислите са развъдници на греховни желания. Чрез тях похотта забулва съзнанието и заблуждава душата, живееща в човешкото тяло.
Затова, о, Арджуна, първо овладей сетивата и убий този враг – похотта, раждаща постоянно греховни желания, които унищожават напредъка на човек по пътя на себепознанието и му пречат да осъзнае истинската си същност, че – като част от Мен – е вечна душа в духовния свят и домът ѝ е Моето Царство.
Затова, о, Арджуна, първо овладей сетивата и убий този враг – похотта, раждаща постоянно греховни желания, които унищожават напредъка на човек по пътя на себепознанието и му пречат да осъзнае истинската си същност, че – като част от Мен – е вечна душа в духовния свят, чийто дом е Моето Царство.
И винаги помни, че сетивата са по-висши от тялото, а над сетивата е умът. Разумът е по-висш от ума, а над разума стои Божествената душа.
По този начин, знаейки, че душата е по-висша от разума, о, могъщи Арджуна, покори сетивата, ума и разума, които са лъжливото ти Аз, със силата на Божественото знание за душата, която е твоето истинско Аз, и убий похотта, защото тя е най-страшният враг за духовното развитие на човека.