2. СЕБЕПОЗНАНИЕТО
Санджая каза: Виждайки Арджуна тъй отчаян и съкрушен от мъка, със завладян от терзания ум и очи пълни със сълзи, Шри Кришна изрече следните думи.
Върховният Бог каза: Мой скъпи Арджуна, как те победи тази заблуда в този час на смъртна опасност? Недостойно е за велик воин като теб да проявява слабост в такъв момент. Ще изгубиш воинската си чест. Такова поведение въобще не ти подхожда. Знай, че то не води към небесните порти на рая, а носи само позор.
О, Арджуна, прояви мъжество. Не се поддавай на чувствата си. Отърси се от тази срамна слабост. Не ти подобава. Преодолей парализиращото колебание в сърцето си, изправи се смело на нозете си и се сражавай, о, ти, който си ужас за всички твои врагове.
Арджуна отвърна: О, Господи, как мога да стрелям с лъка си и да пронижа със стрелите си мъже като Бхишма и Дроначаря, на които съм вечно признателен и които са най-достойните за моето поклонение, о, унищожителю на враговете? Та те са ме научили да се сражавам и са ми разкрили всички тайни на военното изкуство!
По-добре да живея на този свят от просия, отколкото да се наслаждавам на живота, ако убия тези благородни старейшини, велики души, които са мои любими учители. Ако ги убием, богатството, щастието и удоволствията, на които се наслаждаваме, вечно ще ни горчат, незаличимо опетнени от спомена за кръвта, пролята при тяхното убийство.
Не знам кое е по-добре: да ги победим или да бъдем победени. Дори готови да воюват срещу нас, ако убия синовете на Дхритараштра, няма да имам никакво желание да живея.
Объркан съм. Знам какво повелява дългът ми, но заради предстоящото сражение срещу едни от най-близките ми, съм загубил самообладание. Умът ми е обсаден от безпокойство и съм парализиран от колебание. Аз съм Твой ученик, Господи, и съм Ти предан. Моля Те, води ме. Кажи ми категорично кое е най-доброто за мен.
Не мога да намеря начин да прогоня тази скръб, която пресушава сетивата ми. Дори да спечеля проспериращо и ненадминато царство на земята, което няма равно на себе си даже и от царствата на небесните богове, не съм способен да преодолея страданието, превзело сърцето ми.
Санджая каза: След като каза това, Арджуна, вечно побеждаващ враговете си, се обърна към Кришна и произнесе: „Господи, аз няма да се бия!“ — и замълча.
О, Царю! Чувайки тези думи, застанал между двете армии, Бог Кришна великодушно се усмихна и каза следното на печално съкрушения Арджуна.
Върховният Бог каза: Докато проповядваш мъдри слова, ти скърбиш за нещо, за което не си заслужава да се скърби. Мъдрият не оплаква нито живите, нито мъртвите.
Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито всички тези воини и царе; и в бъдеще никой от нас няма да престане да съществува.
Точно както вселилата се душа в това тяло непрекъснато преминава през промени – от детство към младост и от младост към старост, така и в момента на смъртта тя преминава в друго тяло. Истински мъдрият никога не скърби за това.
О, сине на Кунти, контактът между човешките сетива и външния свят поражда мимолетни усещания за горещо и студено, удоволствие и болка, щастие и страдание. Те са непостоянни, идват и си отиват като зимният и летният сезон; тяхната природа е преходна. Човек трябва да се научи да ги търпи със спокойствие и самообладание, о, Арджуна.
О, най-благородни сред хората, човекът, непоколебим пред обстоятелствата и приемащ невъзмутимо щастието и нещастието, удоволствието и болката, със сигурност е достоен за освобождение от кръга на преражданията и готов за щастието на вечния живот в духовния свят.
Материалното тяло е преходно и нетрайно. Душата е неизменна и вечна. За мъдрия, познаващ себе си като безсмъртна и духовна същност, тази истина е неоспорима.
Знай, че душата, благодарение на която оживява тленното тяло, е безсмъртна. Никой не може да я унищожи.
Само материалното тяло е смъртно. Душата, която временно го обитава, е неразрушима, неизмерима и вечна. Затова, сражавай се, о, Арджуна!
Човекът, който мисли, че душата може да бъде убиец и да убива, и този, който мисли, че душата може да бъде убита, и двамата живеят в невежество. Защото истината е, че тя нито убива, нито може да бъде убита.
Душата нито се ражда, нито някога умира. Тя винаги е съществувала и никога не престава да съществува. Неродена, вечна, безсмъртна и неостаряваща, тя не се унищожава, когато тялото е унищожено; не умира, когато тялото умира; и не може да бъде убита, когато тялото бива убито.
О, Арджуна, как може някой, който знае, че душата е неразрушима, нетленна, вечна, неродена и неизменна — да мисли, че може да убие някого или да бъде убит?
Както човек захвърля износените си дрехи и облича нови, така и душата — след смъртта — изоставя износеното си тяло и при прераждането си приема ново.
Никакви оръжия или средства не могат да разрушат или унищожат душата. Както огънят е неспособен да я изгори, така и водата — да я намокри, нито вятърът — да я изсуши.
Душата е несломима, негорима; невъзможно е да се разтвори или да бъде удавена. Вечна и безсмъртна, неизменна и изначална, тя е способна да съществува както в материалния, така и в духовния свят, оставайки си все същата — и такава ще бъде завинаги.
Душата е невидима, невъобразима и неразделима. Знаейки това, не трябва да скърбиш за тялото.
И ако въпреки всичко това си мислиш, че душата се ражда и умира — о, могъщоръки Арджуна — дори тогава не бива да скърбиш.
Смъртта е сигурна за всеки роден, както и прераждането за всеки умрял. Затова не скърби за неизбежното.
О, Арджуна, всички същества в материалния свят са в своите преходни тленни форми; когато се усъвършенстват достатъчно чрез практиката на йога и постигнат себепознание, душите им ще живеят вечно в духовния свят. Дотогава ще се прераждат неизменно и отново ще изпитват смъртта. Тогава защо да плачем за тези тела?
Някои гледат на душата като на нещо изумително, други я считат за невероятна и удивителна, а трети изобщо не могат да я проумеят или не вярват в нея. И въпреки че повечето знаят за съществуването ѝ, малцина са тези, които истински я познават.
О, Арджуна, душата е живото същество, което живее в тялото. Без нея то е необитаемо и мъртво. Тя е тази, която му дава живот. Безсмъртна е и никога не може да бъде убита. Затова не бива да скърбиш за никой умрял.
Ти трябва да следваш дълга си и не бива да се колебаеш. За един воин като теб няма по-велико от това да се сражава във война за справедливост и поддържане на праведността, отстоявайки докрай религиозните принципи, които поддържат реда в човешкия свят. Това е твое задължение по рождение.
О, Арджуна, благословени са воините, които получават възможността да се сражават за справедлива кауза, без да са я търсили, защото тя им отваря небесните порти към рая.
Ако обаче откажеш да се сражаваш в тази праведна война на страната на справедливата кауза, изоставяйки религиозния си дълг, ще загубиш честта и репутацията си на велик воин и неизбежно ще си навлечеш непростим грях.
Хората вечно ще говорят за теб като за страхливец и дезертьор, а за един почтен и благороден човек безчестието и позорът са по-лоши дори от смъртта.
Великите военачалници от твоята армия, които се прекланят пред името и славата ти, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх, и ще те сметнат за нищожен човек, недостоен за уважение.
Враговете ще ти се присмиват и подиграват жестоко като на най-долен страхливец, омаловажавайки подвизите, силата и способностите ти. Може ли нещо да бъде по-унизително от това?
Ако се биеш, ти или ще бъдеш убит на бойното поле и ще отидеш в небесния рай, или ще победиш и ще се радваш на земното царство. Затова, о Арджуна, с решителност се изправи и се сражавай смело.
Сражавай се в името на дълга, като се отнасяш еднакво към щастието и страданието, загубата и печалбата, победата и поражението. По този начин, изпълнявайки своите задължения на воин и защитник на религиозните принципи, ти никога няма да си навлечеш грях.
Дотук Аз ти описах пътя на Знанието относно природата на душата. Сега слушай, о, Арджуна, докато ти разкривам това знание от гледната точка на пътя на Действието, от който не трупаш кармични резултати. Когато започнеш да се придържаш към него, ще бъдеш освободен от робството на последствията от твоите дейности, които създават кармата за настоящия ти живот и я определят за следващите ти прераждания.
Действайки с това знание, никое усилие не е напразно и нищо лошо не произтича от него. Дори най-малкият напредък по този път спасява човека от голямата опасност да изпадне в долните светове при следващото си прераждане.
Всички, които са на този път, о, Арджуна, са решителни в намерението си и целта им е една и съща: да изпълняват дълга си безкористно като служение в името на Бог.
Умът на колебливите е нерешителен, скитащ по безбройни и задънени пътеки, отклоняващи го от целта.
Хората с ограничен ум, които не притежават знание за духовната си същност и не разграничават тялото от душата, са привлечени от цветистите описания на Ведите за пищни ритуали, гарантиращи прераждане в знатно семейство, власт, богатство и разкошен живот. Тяхната върховна цел е възнесение към по-висшите планети, където да се наслаждават на още по-големи наслади, тъй като не разпознават по-висшия принцип, описан в древните писания. Те следват само онези ведически ритуали, които обещават задоволяване на сетивата и желанията им за чувствени удоволствия.
С ум дълбоко привързан към светските удоволствия и изцяло погълнат от мисли за власт и чувствени наслаждения, те не могат да проявят твърда решимост за успех и да вървят неотклонно по духовния път към Бог.
Ведите се занимават с трите съставни качества на материалната природа – добро, страст и невежество. О, Арджуна, извиси се над всички тях и достигни състояние на чисто духовно съзнание. Освободи се от светските си страхове, без загриженост за материална печалба и сигурност. Бъди непоклатим в Истината, неотклонно следвай духовния път, оставайки вечно съсредоточен върху Върховната Цел, която за всяка душа е да се завърне обратно у дома, в царството на своя Баща, Върховния Бог.
Както притоците се вливат в реките, а реките – в океана, така и множеството текстове в отделните Веди са различни пътеки към главните пътища, които водят до Крайната Цел. Това е основното послание в свещените писания! Изучаващият ги да осъзнае безсмъртната и нетленна природа на своята същност и че е индивидуална духовна частица, произхождаща от Всемогъщия Бог.
Пътят на Действието гласи, че ти имаш право да изпълняваш предписания си дълг, но нямаш право на плодовете от него. Никога не смятай себе си за причина за резултатите от твоите дейности и въпреки това бъди безупречен в изпълнението на своите задължения. Винаги се стреми към съвършенство в делата си.
О, Арджуна, изпълнявай дълга си неотклонно, винаги с уравновесен ум, и гледай с еднакво око на успеха или поражението, без привързаност към резултата. Такова духовно самообладание се постига единствено с йога.
Потърси убежище в божественото знание за душата и прозрението за вечния духовен живот, о, Арджуна. Отхвърли действията, извършени в търсене на награда, защото те със сигурност стоят по-ниско от делата на безкористното служене в името на Върховния Бог. Нещастни скъперници и достойни за съжаление са онези, които се стремят да се насладят на плодовете от своите земни дела.
Който благоразумно практикува науката за дейностите без привързаност към резултата, той еднакво се отрича от последиците на добрите и лошите си постъпки. Затова, за да постигнеш съвършенство още в този живот, тръгни по пътя на йога; от него ще се научиш на изкуството да действаш правилно, щом, съсредоточен върху Мен по време на медитация, осъзнаеш, че душата и Аз сме едно.
Мъдрите, осъзнали духовната си същност и прозрели вечната си връзка с Бог, изоставят привързаността към плодовете на своите дейности, обвързващи човека с цикъла на живота и смъртта, който ги принуждава да се прераждат в различни тела, и започват да изпълняват дълга си, съобразявайки се само с Божията воля. Работейки с такова съзнание, такива преданоотдадени достигат състоянието на най-висше блаженство, отвъд всяко страдание.
Когато умът ти прекоси блатото на заблудата и прогледне отвъд мрака на невежеството и илюзията, озарен от светлината на духовното знание за истинската ти същност, тогава ще станеш безразличен към всичко, което си чул и прочел във Ведическите текстове, отнасящо се за наслажденията и чувствените удоволствия в този и по-горния свят, и за всичко, което тепърва ще чуеш и прочетеш за тях.
Когато умът ти престане да бъде примамван от онези части на Ведите, които, чрез ритуалите и церемониите, ти обещават чувствени удоволствия и разкошен живот, и остане непоколебим пред съблазните и изкушенията на плътта, тогава си постигнал божественото съзнание на съвършения йога.
Арджуна попита: О, Господи, как можем да разпознаем мъдрия, който е постигнал божествено съзнание, чийто ум е твърдо установен в духовното и непоклатим пред съблазните на светския живот? Как и за какво говори този просветен човек? Как седи и как ходи?
Върховният Бог каза: О, Арджуна, когато човек отхвърли всички егоистични желания и копнежи на сетивата, които измъчват ума, и е удовлетворен от осъзнаването на духовната си същност, такъв човек се казва, че е постигнал божествено съзнание.
Този, чийто ум остава необезпокояван сред нещастието, не жадува за удоволствие, върши делата си без привързаност към резултата и при никакви обстоятелства не изпитва страх или гняв, се нарича мъдрец, постигнал висшето съвършенство.
Той никога не се привързва към нищо, не се радва на късмета и не унива от скръбта.
Отличава се и по това, че е в състояние да оттегли сетивата си от привличащите го сетивни обекти, точно както костенурката прибира крайниците си в своята черупка.
Неустановеният твърдо по духовния път може да възпира сетивата си от обектите на наслада, но вкусът от спомена им остава и постоянно го смущава. Този вкус изчезва единствено тогава, когато търсещият пречисти ума си и изпита щастието на висшата благодат. Мъдрецът не търси земните удоволствия, но е опиянен от радост и е постоянно в екстаз.
О, Арджуна, сетивата са толкова силни и непокорни, че дори умът на този, който упражнява самоконтрол и се опитва да ги възпре с желязна воля, бива насилствено отнесен от напора на ураганната им мощ.
Затова само този, който посвети живота и мислите си на Мен, покорявайки сетивата си, практикувайки йога с непоколебима решителност и пречиствайки ума си чрез медитация — винаги съсредоточен единствено върху Мен — се счита за съвършен.
Защото, когато съсредоточава мислите си върху други обекти на сетивата, човек развива привързаност към тях. Привързаността води до желание, а от несбъднато желание се поражда гневът.
Гневът води до загуба на разума, а когато човек изгуби разума си, самият той се погубва.
Само този, който контролира ума си и се движи сред сетивните обекти, освободен от привличането и отблъскването им, неподвластен на привързаността и отвращението, постига вечно блаженство, изпитвайки в сърцето си божествената Ми любов.
За човек в това състояние на върховен екстаз, постигнал душевен покой, с ум, твърдо установен в Бог, идва краят на всяко страдание.
Но за недисциплинирания, който не контролира мислите и сетивата си, е невъзможно да съсредоточи ума си и постоянно да Ме съзерцава с вътрешния си взор. За него медитацията е невъзможна. Без медитация той няма покой, а без покой как може човек да бъде щастлив?
Както лодката в океана по време на буря е безпомощно подмятана от огромните вълни, отнасяйки я надалече от поетия ѝ курс, така и умът бива отнесен, ако стане жертва дори и на едно от сетивата.
Следователно, този, който с помощта на йогата и медитацията е победил и подчинил на волята си сетивата си, като напълно ги е отдръпнал от привличащите ги обекти – о, могъщи воине и Мой скъпи Арджуна – такъв човек е твърдо установен в духовното и е постигнал Божествено съзнание.
Това, което всички хора смятат за реалност, за мъдрия е само кратък сън през мрачна нощ, а това, което невежите виждат като смърт, за просветения с божествено съзнание човек е светлината на деня и вечния живот.
И както океанът остава необезпокояван от непрестанно вливащите се в него реки, така и неспирният поток от постоянно преминаващи обекти на сетивата не обезпокоява мъдреца – докато човекът, който се поддава на страстите си, се удавя от непрекъснато прииждащите желания, които го заливат като смъртоносни вълни.
Само този, който се отказва от всички материални и сетивни желания, не е алчен, живее без чувство за притежание и е лишен от егоистични амбиции, постига мир и божествено съзнание.
О, Арджуна, такава просветлена душа никога повече не попада в капана на материалната заблуда за своята истинска същност. Осъзнаваща духовната си природа дори и в последния си час, тази отделена частица от Бога завинаги се освобождава от цикъла на прераждането и смъртта и се завръща обратно в дома си, постигайки Върховната Цел – да живее вечно щастливо, в Моето Божествено Царство.