БХАГАВАД ГИТА
Божественото знание за душата
Бхагавад Гита е ръководство за просветление, безсмъртен светилник, който разпръсква мрака на невежеството и разкрива пътя към вечното. Тя не е просто текст, а жив глас, ехтящ в дълбините на всяко съзнание, което се осмелява да потърси отговори на въпросите за същността на живота и смъртта, за предназначението на душата и нейната връзка с Божественото. В нейните строфи се крие не просто знание, а пряко откровение — лъч, пробиващ булото на материалния свят, за да освети безкрайността на духа.
Този свещен диалог между Кришна и Арджуна надхвърля времето и пространството, защото той не е ограничен от историята или географията, а е послание към всяка душа, изгубена в лабиринта на своята самозаблуда. Арджуна, стоящ на бойното поле Курукшетра, не е просто воин от древна епоха — той е символ на човешката съдба, изправена пред избора между страха и дълга, между илюзията за разделение и истината за единството. Кришна, въплъщение на Абсолютната Реалност, не му предлага утешение, а пробуждане — предизвиква го да види извън ограниченията на тялото и ума, да преодолее дуалността и да приеме своята божествена природа.
Курукшетра не е само място на битка, а метафора за вътрешния конфликт, който всеки човек води в себе си. Това е поле, където се сражават висшето и нисшето аз, където слънцето на мъдростта се изправя срещу сенките на егото и мрака на невежеството. Войната, описана в Махабхарата, не е завършила — тя продължава във всеки избор, във всяко колебание, във всяка питаща душа, която търси смисъл сред хаоса на преходността.
Когато Арджуна захвърля оръжията си, това не е акт на поражение, а начало на истинска победа — победата над невежеството. Неговото отчаяние е прелюдия към откровението, защото само когато човек признае своята ограниченост, той става готов да приеме безкрайността. Тогава започва урокът на Кришна — не философска теория, а практическа мъдрост, която разтваря оковите на егото и разкрива законите на кармата, дхармата и йогата.
Бхагавад Гита разкрива, че човек не е плод на случайността, а вечна душа, временно обитаваща материалния свят. Тялото, умът и емоциите са само преходни обвивки, но истинската същност е неизменна, невлияеща се от радостта или страданието, от раждането или смъртта. Спасението не се намира в бягство от света, а в действие без привързаност — в изпълнение на дълга с чисто съзнание, без да се търси награда или избягва наказание.
Йогата на Гита не е просто физическа практика, а изкуството на живота в хармония с космическия порядък. Тя включва три основни пътя: Карма-йога (пътят на самоотверженото действие), Джнана-йога (пътят на мъдростта) и Бхакти-йога (пътят на преданата любов). Те не са взаимоисключващи се, а взаимодопълващи — различни аспекти на едно цяло, което води към една и съща цел: освобождението от цикъла на преражданията.
Кришна учи, че истинската свобода не е в отричането на света, а в преживяването му без забрава за Божественото. Човек трябва да бъде като лотос — да расте във водата, но да не се намокря, да участва в живота, без да се идентифицира с него. Това е тайната на действието без желание за плода — концепция, която предизвиква и вдъхновява поколения, защото тя не отрича човешките усилия, а ги пречиства от егоистичните мотиви.
Гита е и книга за безграничната любов, защото най-висшият път (Бхакти) е пътят на предаността. Кришна не изисква сляпа вяра, а съзнателна любов — разбиране, че всички същества са части от Едно Цяло, и служенето на света е служение на Бога в неговите безбройни форми. Това не е сляпо следване на догми, а спонтанно излияние на душата, която е разпознала своя източник.
Езикът на Гита е език на пряко преживяване, затова тя остава актуална хилядолетия след написването си. Тя не е свързана с определена религия или култура — тя говори за универсалните принципи на съществуването, които са валидни за всички времена и общества. Нейните учения не се основават на авторитет, а на вглеждане в природата на реалността, което ги прави достъпни както за философа, така и за обикновения човек, търсещ смисъл.
Бхагавад Гита не е книга за четене, а за преживяване — тя е като огледало, което отразява състоянието на душата на този, който я изучава. С всяко ново прочитане разкрива нови слоеве мъдрост, защото тя расте заедно с читателя. Нейните думи не са заучавани, а вдишвани; нейните истини не се анализират, а се преживяват като проблясъци на вътрешно познание.
В съвременния свят, изпълнен с несигурност и страдание, Гита остава маяк на надеждата. Тя напомня, че извън всички временни трудности съществува неизменна реалност — съзнанието, което никога не се ражда и не умира, не се променя и не изчезва. Да осъзнаеш това означава да се освободиш от страха, да намериш мира вътре в себе си и да живееш с достойнство, независимо от външните обстоятелства.
Бхагавад Гита е вечен диалог между човека и Божественото, който се повтаря всеки път, когато душата се събуди и потърси истината. Тя е призив към пробуждане, към преминаване от съня на материята към яснотата на духа. И макар да е стара хилядолетия, тя е вечно нова — защото всеки, който я срещне с искрено сърце, ще открие в нея своя собствен, личен разговор с Вечното.
Въведение
Войната избухва от дълбокия разкол между двата рода: стоте Каурави, водени от слепия им баща цар Дхритараштра, и братовчедите им, петте благородни Пандави, наследници на починалия Панду.
Конфликтът е запечатан в съперничеството за трона на Хастинапур, където Кауравите, обзети от завист и алчност, отричат правото на Пандавите да управляват, въпреки тяхната добродетел и законно наследство.
Това не е просто битка за власт, а същностен сблъсък между светлината и тъмнината, който ще постави основите на великото учение, открито в сърцето на Бхагавад Гита.
Дхритараштра и Панду са двата стълба на древния род Куру, извисяващ се от корените на легендарния цар Бхарата, чиято мъдрост и сила са обединили безкрайните земи на Индия под една сянка.
Слепотата на Дхритараштра, повече от физически недостатък, става символ на духовната слепота, която ще обхване целия му род, докато младостта и жизнеността на Панду го правят достоен за трона, макар и по-малък по рождение.
Това решение за престолонаследство не е просто въпрос на държавна необходимост, а предопределя съдбата на цяла династия, поставяйки началото на епичната драма, която ще се разгърне в Махабхарата – великият епос за царството на Бхарата и вечните борби между светлината и мрака.
Панду се възкачва на трона и взема за съпруги Кунти и Мадри, но съдбата го изпитва с жестока ирония. По време на лов той неволно убива брамин в облика на елен, по време на акт на съвкупление със сърна, който с последния си дъх му налага проклятие – смърт при всякакъв опит за интимна близост със съпругите му.
Осъзнавайки, че не може да даде наследници на царството, Панду избира доброволно изгнание в гората, оставяйки властта в ръцете на своя сляп брат Дхритараштра. Но Кунти, въоръжена със свещената мантра на мъдреца Дурваса, призовава боговете да ѝ дадат потомство. Така се раждат Юдхиштира от Дхарма, Бхима от Ваю и Арджуна от Индра – тримата могъщи синове, които ще станат стълбове на справедливостта.
Кунти споделя своя дар с Мадри, която ражда близнаците Накула и Сахадева от божествените лечители Ашвини. Но когато Панду се поддава на страстта с втората си съпруга Мадри и престъпва проклятието, смъртта го застига безмилостно, а Мадри избира да го последва в пламъците на погребалната клада.
Останала сама с петте деца, Кунти ги отглежда с мъдрост и сила, подготвяйки ги за бъдещите им изпитания. Междувременно цар Дхритараштра се жени за Гандхари, чиято преданост е толкова голяма, че доброволно ослепява себе си, превързвайки си очите, за да сподели съдбата на съпруга си.
След продължителна бременност Гандхари ражда мистериозна топка плът, която мъдрецът Вяса преобразува в сто сина – Кауравите, предвождани от зловещия Дурьодхана, чието раждане е съпътствано от злокобни предзнаменования. По този начин тя става майка на сто сина, Кауравите, всичките родени след Юдхиштира, първият от синовете на Панду и Кунти, а предупрежденията на мъдрия Видура, който е чичо по бащина линия както на Пандавите, така и на Кауравите, към слепия Дхритараштра, да се отърве от първородния си син, за голямо нещастие остават без отговор. Така се заражда непримиримата вражда, която ще разтърси основите на царството.
След трагичната смърт на Панду, петте му сина – Юдхиштира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева – попадат под опеката на слепия цар Дхритараштра, който ги приема в своя дворец.
Пандавите и Кауравите израстват заедно като едно семейство, обучавани от великия майстор Дрона в изкуството на войната и напътствани от мъдрия старец Бхишма, чиято мъдрост надхвърля поколенията.
Но под повърхността на привидното единство кипи отровата на завистта – особено в сърцето на Дурьодхана, първородният син на цар Дхритараштра, чиято душа е обзета от мрачни чувства към братовчедите си.
Природното благородство и нравствената чистота на Пандавите стават невидима пречка за Кауравите, разпалвайки искрата на конфликта, която с годините ще се превърне в опустошителен пожар.
Слепотата на Дхритараштра се проявява не само във физическия му недостатък, но и в духовната му тъмнина, която го кара да подкрепя злия си син Дурьодхана в неговите коварни замисли срещу децата на мъртвия му брат.
Омразата и алчността завладели сърцето на царя, който вместо да пази справедливостта, потъва в мръсните игри на властта, подмолно подготвяйки гибелта на благородните Пандави.
Дхритараштра превръща слепотата си в извинение за предателството, избирайки кръвта пред закона и семейните връзки пред дхармата, като така поставя началото на великата трагедия, която ще разтърси основите на царство Бхарата.
В сянката на постоянната заплаха от Дурьодхана, желаещ тяхната смърт, Пандавите намират спасение в мъдростта на Видура и божествената закрила на Кришна, чието присъствие става техен щит срещу коварните планове на Кауравите.
Докато Дурьодхана разпалва огъня на своята омраза, Видура и Кришна стават живите въплъщения на провидението, които неотменно пазят петте благородни братя от подстъпите на гибелта.
В този неравен бой между злобата и добродетелта, смъртта на Пандавите остава неосъществима за техните врагове, защото те са обградени от божествената милост и непоклатимата преданост на своите защитници.
Кришна, който не е обикновен човек, а самият Върховен Бог, прехвърля границите на обикновеното човешко съществуване, изявявайки се като самата Върховна Божествена личност, облечена в земния облик на принц от династията Ядава.
Неговото явление в материалния свят не е случайно, а представлява божествена интервенция, целяща да възстанови нарушената хармония и да върне на мястото ѝ вечната дхарма, която е изкривена от силите на беззаконието.
Като вечен защитник на праведността, Кришна носи не просто помощ, а абсолютната истина, която ще осветли пътя на своите преданоотдадени и ще разкрие безсмислието на адхармата, водейки битката между доброто и злото към нейния неизбежен праведен край.
Дурьодхана, подтикван от своя хитра природа и съветите на чичо си Шакуни, измисля коварен план да отнеме властта от братовчедите си Пандавите. Той предизвиква Юдхиштира, най-големия от Пандавите, на игра на зарове, знаейки че той, като кшатрия, не може да откаже предизвикателство. Юдхиштира приема, но вместо Дурьодхана, играе Шакуни, който използва измама и уменията си на хазарт, за да спечели всичко, което Пандавите притежават.
Слепият цар Дхритараштра, който е дал наследството на Пандавите в източната част на царството Куру, остава безмълвен свидетел на унижението им. Юдхиштира залага и губи не само богатството и царството си, но и братята си, себе си и накрая своята съпруга Драупади. Когато тя е довлечена в залата за събрания от Душасана, втория син на Дхритараштра, тя поставя важен въпрос – дали Юдхиштира я е загубил след като вече е заложил и проиграл себе си. Въпросът остава без отговор, а Дурьодхана, в своята надменност, заповядва на Драупади да седне на бедрото му, защото я смята за своя собственост.
Драупади отказва да се подчини, което разярява Дурьодхана и той нарежда на брат си да я разголи и унижи пред всички. В този момент Кришна, откликвайки на молитвата ѝ, извършва чудо – сарито ѝ става безкрайно и тя не може да бъде съблечена. Оскърблението предизвиква гняв у Бхима, който се заклева да счупи бедрото на Дурьодхана и да пие кръвта на Душасана. Драупади също се заклева за отмъщение, предричайки велика и безмилостна война.
Слушайки нейните думи и вой на чакал, цар Дхритараштра, уплашен от проклятието, се опитва да поправи нещата, като предлага да върне всичко отнето. Драупади иска само свободата на Пандавите, но Дурьодхана, не желаейки да се откаже, предлага още една игра на зарове. Юдхиштира отново губи и Пандавите са изпратени в изгнание за 12 години, с условието да останат скрити през 13-ата. Ако бъдат разкрити, изгнанието им ще се удвои.
След тринадесет години изпълнени с изпитания и лишения, Пандавите се завръщат с правото да поискат обратно своето царство. Дурьодхана, който през това време поема управлението на Бхарата вместо своя сляп и остарял баща Дхритараштра, отказва с безцеремонно безсрамие да върне дори част от земите им. Той твърди, че Пандавите са нарушили условието да не бъдат открити през тринадесетата година и следователно загубват правото си.
Свързани от дхармата на кшатриите, която изисква справедливо управление, петимата братя свеждат искането си до скромно искане за пет села. Но Дурьодхана, изпълнен с гордост и ненавистна злоба, отвръща с подигравка, заявявайки че няма да им даде дори толкова земя, колкото заема върхът на игла. Този отказ става последната капка, която напълно разкрива неговия упорит отказ от мир и справедливост.
Кришна, въплъщение на самия Бог, поема ролята на миротворец в опит да предотврати кръвопролитието между Пандавите и Кауравите. Той лично се явява пред слепия цар Дхритараштра, за да изложи искрените и справедливи искания на Пандавите за мир и примирие.
Въпреки божествената мъдрост и убедителност на Кришна, Дхритараштра и неговият син Дурьодхана остават непреклонни в своята гордост и отказват всякакъв компромис. С този окончателен отказ става ясно, че войната е единственият останал път за разрешаване на въпросния спор.
В преддверието на великата битка, Дурьодхана, проявявайки политическа проницателност, решава да спечели подкрепата на Кришна. Той пристига в двореца му с предложение за съюз, точно както прави и Арджуна, който също търси божествената подкрепа.
Когато Дурьодхана влиза в покоите на Кришна, той заварва унесения в сън Кришна. С чувство на превъзходство, той избира да седне от страната на леглото, близо до главата му, докато Арджуна, изпълнен с дълбока преданост, сяда смирено до краката на своя учител. Тази проява на смирение не остава незабелязана – когато Кришна се събужда, първото лице, което вижда, е именно на Арджуна.
Сърдечно и великодушно, Кришна предлага на Арджуна правото на първи избор – или неговата лична, но невъоръжена подкрепа, или цялата му могъща армия. Арджуна, разпознавайки истинската стойност на божественото присъствие, без колебание избира самия Кришна като свой колесничар. Кришна приема с радост, докато Дурьодхана, доволен че получава числено превъзходство с армията на Ядавите, също остава удовлетворен от сделката.
Така двамата противници напускат двореца, всеки убеден в своя избор – единият възложил победата на божествената мъдрост, другият разчитащ на грубата сила на многобройните войски.
Описание на обстановката
Предстоящата война събира две могъщи армии, всяка подкрепена от безброй царства и кланове. Пандавите разчитат на силата на царствата Каши, Кекая, Магадха, Маця, Чеди, Пандя и клана Яду от Матхура, докато Кауравите обединяват войските на царствата Прагджьотиша, Анга, Синдхудеса, Махишмати, Аванти, заедно с мадрите, гандхарите, бхаликите и камбоджите.
Кауравите съсредоточават единайсет дивизии, всяка от които включва 21 870 колесници, 21 870 бойни слона, 65 610 коня с ездачи и 109 350 пеши войници, спазвайки строгото съотношение 1:1:3:5. Начело на тяхната армия стоят Дрона и неговият син Ашватхама, Джаядрата, Крипа и Критаварма, а върховното командване се поема от Бхишма. Пандавите събират седем дивизии, водени от Друпада, Вирата, Сикханди, Сатяки, Чекитана и Бхима, като за върховен главнокомандващ е избран Дхрищадюмна — единственият, способен да победи Дрона.
Общият брой на войниците от двете страни достига 3,94 милиона, а за мястото на битката е избрано свещеното поле Курукшетра, известно като земята на прадядо Куру. Това място носи обещанието за прошка на греховете, дори и да са най-тежките. Предвестия за кървав развой се появяват — лешояди се събират, а великият воин Карна, сражаващ се за Дурьодхана, предрича загуба за своята страна, наричайки битката „голямо жертвоприношение“ с Кришна като върховен жрец.
Преди да започне сражението, Юдхиштира, първородният син на Панду, изразява дълбока преданост към своите учители Бхишма и Дрона. Той ги моли за разрешение да се бие срещу тях и за тяхната благословия. Този акт на смирение и уважение кара Бхишма и Дрона да пожелаят победа за Пандавите, въпреки че са свързани със задължението да воюват за Кауравите.
Това е моментът, в който историята достига своя връх – началото на шестата част от Махабхарата, великата Бхагавад Гита. Двете армии застават една срещу друга, напрегнати и готови за битка, а въздухът е изпълнен с предчувствие за неизбежното.
Слепият цар Дхритараштра, изпълнен с тревога за съдбата на своите синове, се обръща към своя доверен секретар Санджая. С безпокойство в гласа той пита какво се случва на свещеното поле Курукшетра, търсейки описание на събитията, които ще определят бъдещето на всички.
Това е повратната точка, в която Кришна ще разкрие вечната мъдрост на Арджуна, а битката между доброто и злото ще премине от мечове и стрели към души.
Санджая стои до слепия цар Дхритараштра в далечния дворец, но удивителната сила на божественото зрение му позволява да наблюдава всичко, което се случва на бойното поле Курукшетра. Този дар е благодат от неговия гуру, великият мъдрец Веда Вяса, който отваря Третото око на своя ученик, преодолявайки всички прегради на времето и пространството.
Чрез това божествено зрение Санджая може да описва на царя всички събития, разгръщащи се на стотици километри от тях, като ги предава с живота и яснотата на непосредствен свидетел. Това е тайната на духовните учители – те могат да дарят на своите ученици божествено зрение, което предизвиква обичайните граници на човешкото възприятие.
Дарът на Санджая не е просто магия или изключение, а проява на древната мъдрост, според която истинският гуру може да разшири съзнанието на своите последователи, позволявайки им да видят невидимото и да чуят нечуваното. Така слепият цар получава не просто описание, а живия поток от битката, пренесен чрез божествената сила на мъдростта.
1. ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА
Дхритараштра каза: О, Санджая! Строени едни срещу други на свещеното бойно поле Курукшетра с неумолима решимост да се сражават, какво правят моите синове и синовете на Панду?
Санджая каза: О, Царю, когато цар Дурьодхана видя армията на Пандавите, строена и готова за битка, той се приближи до своя учител, Дроначаря, и отправи към него следните думи:
О, почитаеми наставнико! Виж могъщата армия на синовете на Панду, предвождана и така умело подредена за битка от твоя изкусен във военното изкуство ученик, Дхрищадюмна, сина на цар Друпада и брат-близнак на Драупади.
В редиците на армията им има много велики и могъщи воини, славни стрелци с мощни лъкове, като Ююдхана, Вирата и Друпада, равни по военна доблест с Бхима и Арджуна. Сред тях са и такива велики воини като Дхриштакету, Чекитана, могъщия и храбър цар на Каши, Пуруджит, Кунтибходжа и Шайбия – всички те са едни от най-добрите сред мъжете.
На тяхната страна са и храбрия Юдхаманю, прославилият се със силата си Уттамауджа, синът на Субхадра и синовете на Драупади. Всички те са велики воини, много опитни във военното изкуство и сраженията с колесници.
О, най-велики духовни наставнико, сега виж всички военачалници, специално обучени да предвождат армията ми. Ето които ще се сражават на моя страна.
Първият си самият ти, Достопочтени; другите са велики воини като Бхишма, Карна, Крипа, Ашваттхама, Викарна и синът на Сомадатта, които винаги печелят битки.
Освен вас има и много други славни герои и безстрашни воини, които са готови да пожертват живота си заради мен. Всички те са опитни в изкуството на войната, въоръжени са с най-различни оръжия и много умели в бой.
Силата на нашата армия е неизмерима и отлично защитена под командването на дядо Бхишма, заедно с твоите познания в изкуството на войната. Силата на армията на Пандавите обаче, въпреки че е старателно защитавана от Бхима, е ограничена.
Но, поради преклонната възраст на нашия главнокомандващ, призовавам теб и всички вас, военачалници от армията на Каурава, да оказвате пълна подкрепа на дядо Бхишма, като го пазите дори когато защитавате съответните си стратегически позиции с командваните от вас части.
Тогава великият и най-възрастният от династията Куру, славният родоначалник Бхишма, за да повдигне бойния дух на всички воини в армията си, наду с цялата си сила раковината, издавайки звук подобен на лъвски рев, което вдъхна увереност в сърцето на внука му Дурьодхана и на неговите братя.
Веднага след това отекнаха в безпорядък раковини, барабани, тръби и рогове в оглушителен шум.
В това време, от другата страна, сред армията на Пандавите, Кришна и Арджуна, седнали във величествена колесница, теглена от бели коне, също затръбиха с божествените си раковини.
Бог Кришна наду раковината Си, наречена Панчаджаня, а Арджуна – своята, наречена Девадатта. Към тях се присъедини и Бхима, ненаситният лакомник и извършител на свръхчовешки подвизи, който мощно затръби с могъщата си раковина, наречена Паундра.
Към тях се присъединиха и другите велики войни от армията на Пандавите. Цар Юдхиштира издаде тръбен зов със своята Анантавиджая, докато Накула и Сахадева затръбиха със своите Сугоша и Манипушпака. Последваха ги и отличният стрелец с лък и цар на царство Каши, великият воин Шикханди, Дхриштадюмна, Вирата и непобедимият Сатяки, Друпада, петимата синове на Драупади и могъщоръкият Абхиманю, син на Субхадра, които последователно и мощно в хор надуха своите раковини. О, Царю!
Страховитият тътен отекна по небето и земята и скова в ужас сърцата на твоите синове, о, Господарю.
Развълнуван от предстоящата битка, изправен в колесницата си, на чието знаме се развяваше ликът на Хануман, синът на мъртвия ти брат Панду, Арджуна взе своя лък и се приготви за стрелба. Но като видя синовете Ви, о, Царю, застанали срещу него с погледи, излъчващи ненавист и омраза, той се обърна към Бог Кришна и Му каза следното:
Арджуна каза: О, Непогрешими, моля Те, отведи колесницата по средата на бойното поле, между двете армии, за да мога да огледам всички, с които трябва да се сражавам на живот и смърт в тази велика война за възтържествуване на Божествената справедливост.
Искам да видя онези, които са дошли тук, за да се бият на страната на грешния и злонамерен син на Дхритараштра, нетърпеливи да покажат задължеността и предаността си към него, в желанието си да го удовлетворят с угодничеството си.
Санджая каза: О, Царю, след като чу молбата на Арджуна, Шри Кришна го погледна в очите и без да каже нито дума, изтегли великолепната Си колесница между двете армии в центъра на бойното поле.
В присъствието на Бхишма, Дроначаря и всички останали владетели на света, Бог Шри Кришна каза: О, сине на Кунти и мой братовчеде, ето, виж събралите се срещу теб роднини от династията Куру, на която ти и твоите братя също носите кръвта.
Изправен в колесницата и взирайки се тревожно и към двете страни, Арджуна успя да види едни срещу други, готови да проливат кръвта си, строени в редиците на двете армии, бащи, дядовци, учители, чичовци по майчина линия, братя, братовчеди, синове, племенници, тъстове и приятели.
Виждайки всички свои роднини, решени да се бият на живот и смърт на свещеното бойното поле, Арджуна, синът на Кунти, обзет от състрадание и с дълбока скръб в гласа си, изрече следните думи.
Арджуна каза: О, Господи, мой скъпи на сърцето Кришна, виждайки роднините си, готови за сражение и възнамеряващи да се избият един друг, ръцете ми се разтрепериха, краката ми се подкосиха и устата ми пресъхна.
Цялото ми тяло е обхванато от треска, косата ми настръхва. Лъкът Гандива се изплъзва от ръката ми, а кожата ми огън я гори. Умът ми е объркан, сърцето ми е разтревожено; разколебан съм и не мога да се контролирам. О, Кришна, убиецо на демона Кеши, знаменията са зловещи, виждам поличби, носещи само нещастие. Не съзирам в бъдещето никаква полза от убийството на собствените ми роднини в тази неизбежно смъртоносна и кръвопролитна за всички ни война.
О, Господи, не желая победа, царство или щастие, придобито чрез смъртта им. За какво са ми царството, удоволствията или дори самият живот, когато хората, заради които ги желаем, са строени пред нас на бойното поле, за да жертват живота си?
На това свещено място като смъртни врагове са застанали нашите учители, бащи, синове, дядовци, чичовци, внуци, тъстове, зетьове и други роднини, готови да пролеят кръвта си. О, Кришна, не мога да ги убия, дори и да ме нападнат и убият. Дори за господство над трите свята пак не бих погубил живота на близките си, камо ли за да властвам над тази нещастна Земя. Какво щастие мога да намеря в смъртта на синовете на Дхритараштра?
Въпреки че са узурпатори и агресори, грехът със сигурност ще ни сполети, ако ги убием. Благородството ни повелява да сме снизходителни към враговете си и да извършваме само достойни дела, а не да убиваме собствените си братовчеди – синовете на Дхритараштра – и да погубваме приятелите си в тази безсмислена война. О, Господи, как можем да се надяваме да бъдем щастливи, като убиваме тези, в които тече нашата кръв?
Мислите и умовете им са завладени и заслепени от алчност и не виждат злото в унищожаването на рода си или в измяната срещу справедливостта и предателството на приятели. И все пак, о, Кришна, защо ние, които можем ясно да видим престъплението в убийството на нашите родственици, да не се въздържим от този чудовищен грях?
С разрушаването на една династия се рушат и древните ѝ семейни традиции; с разрушаването на традициите, бездуховността завладява семейството, греховността извращава жените в него, а от тяхната деградация идва нежелано и пропаднало потомство, възпроизвеждащо безнравствеността, която изпепелява дома до основи.
Когато властва безнравствеността, О, Кришна, жените от семейството стават неморални, а от неморалността им се ражда пропаднало потомство.
Безнравствеността съсипва устоите на семейството, унищожава духовните традиции и погубва религиозните ритуали. Лишени от приношения, предците с кармични грехове не могат да се преродят.
С унищожаването на духовните ритуали се преустановяват всички традиционни дейности за благополучието на семейството, настъпва деградация на морала, а заради неминуемото замърсяване на кръвта загива родовата чистота и започва необратим упадък.
О, Кришна! Господи! От мъдреците съм чувал, че онези, които разрушават семейните традиции, горят вечно в ада.
Уви! Колко е странно, че сме решили да извършим този голям грях с ужасяващи последици! Водени от желанието за царски живот и удоволствия, възнамеряваме да убием собствените си роднини. За мен би било по-благородно, ако синовете на Дхритараштра, с оръжия в ръце, ме убият на бойното поле – невъоръжен и без да им се съпротивявам.
Санджая каза: След тези думи Арджуна захвърли лъка и стрелите си и се свлече на седалката на колесницата със сърце, съкрушено от скръб, и ум, потънал в отчаяние.